Зимнината в мазето

Мазето някога беше тайното богатство на къщата. По рафтовете стояха буркани с лютеница, печени чушки, компоти, кисели краставички, сладко от сливи, доматен сок. Всяко бурканче имаше цвят, а зад всеки цвят — ден труд, жега, миене, рязане, варене и затваряне на капачки.

Правенето на зимнина е семейна операция. Някой пече чушките, друг ги бели, трети мие буркани, децата крадат парченца, а бабата следи всичко с око, което не пропуска грешка. Мирише на дим, оцет, домати и умора. Вечер всички са изморени, но рафтовете изглеждат пълни и това носи спокойствие.

В миналото зимнината не е била хоби, а необходимост. Тя е гаранция, че през студените месеци на масата ще има вкус и цвят. Когато снегът затрупа двора, един буркан печени чушки може да върне август. Един компот от дюли може да направи вечерта по-мека.

Днес не всеки прави зимнина, но споменът остава силен. Бурканът е малък предмет, но в него има грижа за бъдещето. Това е любов, затворена с капачка.