Гайдарят на събора

На събора гайдарят не винаги стои в центъра, но всички го чуват. Той може да е под сянката на дърво, с мех под мишница, с пръсти, които знаят пътя по гайдуницата по-добре от очите. Около него има сергии, деца, прах, мирис на скара и хора, които уж само минават, но спират.

Първите тонове на гайдата често действат като знак. Някой се обръща, друг извиква приятел, трети вече пристъпва към хорото. Инструментът има сила да събира. Не защото е най-силен като звук, а защото е разпознаваем. Той казва: това е нашият празник, нашият двор, нашата земя.

Гайдарят носи и отговорност. Ако подхване правилната мелодия, хората се хващат. Ако усети настроението, хорото расте. В народната музика изпълнителят не е отделен от публиката. Той я води, но и я слуша. Стъпките на хората му казват дали е намерил верния ритъм.

Така една гайда може да превърне обикновен следобед в спомен. След години човек може да не помни кой какво е купил от сергиите, но ще помни как звукът тръгна и всички изведнъж станаха част от едно движение.