Черешите на детството

Черешите на детството винаги са по-сладки от купените. Може би защото са ядени направо от дървото, с прах по ръцете и забрана в ушите. Не се качвай толкова високо, казва някой възрастен. Детето кима и се качва още малко.

В българските дворове черешата е повече от дърво. Тя е календар за началото на лятото. Първо плодовете са зелени и твърди, после порозовяват, после изведнъж цялото дърво се напълва с тъмночервени точки. Децата знаят това преди възрастните да кажат, че са узрели.

Черешите се ядат на шепи, с костилки, които се плюят в тревата. От тях се прави компот, сладко, сироп, понякога черешов пай или просто голяма купа на масата. Бабата гледа да не прекалиш, защото после ще те боли коремът. Ти обещаваш, че няма, и естествено прекаляваш.

След години вкусът на череша може да върне цяла градина. Скърцане на клон, слънце в очите, смях отдолу, лепкави пръсти. Детството често се крие в най-малките плодове.