Княз Борис I и кръщението

В средата на IX век България е силна, но стои между два големи духовни и политически свята. От запад идва влиянието на Рим, от изток това на Константинопол. Княз Борис I разбира, че една държава не се държи само с меч. Тя има нужда от обща вяра, писменост и място сред другите християнски владетели.

Около 864 година Борис приема християнството и започва покръстването на България. Това не е леко решение. Част от болярите се съпротивляват, защото старата вяра е свързана с власт, род и памет. Борис потушава бунта твърдо, дори жестоко, но посоката вече е избрана.

Кръщението променя лицето на държавата. България влиза в християнска Европа, започва борба за самостоятелна църква и получава възможност да развие книжовност на разбираем за народа език. По-късно учениците на Кирил и Методий ще намерят убежище именно в тази България.

Борис I се оттегля в манастир през 889 година, но когато синът му Владимир се опитва да върне старите порядки, старият княз излиза от монашеската тишина и защитава делото си. Понякога най-голямата битка на владетеля не е за земя, а за посока.