Борис Христов и Борис Годунов

Ролята на Борис Годунов изисква не само голям бас, а и душа, която може да носи власт и вина. Борис Христов намира в нея пространство за целия си артистичен мащаб. Когато изпълнява Мусоргски, той не просто пее ноти. Той изгражда човек, цар, грешник и страдалец.

Операта Борис Годунов е свързана с руската история, но темите й са общочовешки: власт, страх, народ, съвест, самота. За бас като Христов това е голямо поле. Неговият глас има тежест, която може да звучи като заповед, но и като вътрешно пропадане. Именно тази двойственост прави изпълненията му толкова запомнящи се.

Българският певец става прочут на световните сцени не само заради природния си тембър, а заради способността да превръща ролята в съдба. В операта красивият звук не е достатъчен. Трябва да убедиш публиката, че човекът пред нея живее и се разпада в същия миг.

Когато слушаме Борис Христов в такава роля, чуваме и силата на старата европейска оперна традиция, и българския принос към нея. Един глас от Пловдив влиза в руска трагедия и я прави разбираема за целия свят. Това е истинската сила на изкуството: да преминава граници, без да губи корен.