Празникът на розата в Казанлък
В Казанлък розата не е само растение, а календар. В края на май и началото на юни градът и околните села живеят с Празника на розата, с музика, носии, шествия и розобер. За гостите е красиво, за местните е спомен за труд, род и земя.
Празникът има корени в началото на XX век и през годините се превръща в един от най-разпознаваемите символи на България. Избират се Царица Роза и участници в народни носии показват стария обичай на бране. Въздухът мирише на рози, но и на печени кебапчета, на прах от улиците, на лято, което идва.
Любопитното е, че този празник свързва много различни светове. Земеделците, които познават истинския труд, туристите с фотоапарати, децата с венци от цветя, парфюмеристите, които мислят за пазара, и бабите, които помнят как се е брало някога. Всички гледат една и съща роза, но виждат различно.
Затова Казанлък през тези дни е повече от място. Той е сцена, на която България показва своя ароматен образ. А зад сцената, както винаги, стои ранното ставане и работата на ръцете.
Празникът има корени в началото на XX век и през годините се превръща в един от най-разпознаваемите символи на България. Избират се Царица Роза и участници в народни носии показват стария обичай на бране. Въздухът мирише на рози, но и на печени кебапчета, на прах от улиците, на лято, което идва.
Любопитното е, че този празник свързва много различни светове. Земеделците, които познават истинския труд, туристите с фотоапарати, децата с венци от цветя, парфюмеристите, които мислят за пазара, и бабите, които помнят как се е брало някога. Всички гледат една и съща роза, но виждат различно.
Затова Казанлък през тези дни е повече от място. Той е сцена, на която България показва своя ароматен образ. А зад сцената, както винаги, стои ранното ставане и работата на ръцете.
Коментари (0)
Все още няма коментари.
Остави коментар