Да кимнеш за не

Едно от най-объркващите неща за чужденците в България е, че главата може да каже обратното на очакваното. В много случаи кимане нагоре-надолу може да означава не, а поклащане настрани може да означава да. Не винаги и не при всички, но достатъчно често, за да стане легенда.

Представи си турист в малък магазин. Пита дали има сирене, продавачката поклаща глава по български и той си мисли, че няма. Тя вече реже сиренето. Двамата се гледат с учтива паника, докато някой от опашката не се засмее и не преведе не само думите, а жеста.

Произходът на този навик не е напълно ясен. Разказват се различни обяснения, включително легенди от османско време, но сигурното е, че жестовете се учат като език. Детето не мисли за антропология. То гледа майка си, баба си, съседите, и тялото му запомня.

Днес много българи, особено в градовете и при разговор с чужденци, използват по-международни жестове или добавят думи, за да няма грешка. Но тази малка особеност остава сладък капан. Тя напомня, че дори да знаеш думи, понякога трябва да научиш и как мълчи главата.