Снимките в кутията

В много домове има кутия със снимки. Не албум, подреден красиво, а кутия: сватби, бебета, войници, морета, погребения, училищни снимки, хора с дрехи, които вече никой не носи. Когато я отвориш, времето не излиза подредено. Изсипва се.

Бабата взема снимка и казва: това е леля ти като малка. После друга: тук дядо ти още беше млад. После трета: тази жена вече я няма, но как пееше. Детето гледа лицата и се опитва да ги свърже с имената. Понякога се смее на прическите, понякога пита защо всички са толкова сериозни.

Снимките пазят не само образи, а доказателство, че хората са били тук. Че са стояли на слънце, държали са бебе, носили са букет, седели са край маса, гледали са в обектива без да знаят как ще ги гледат след години. В това има нежност и малко тъга.

Добре е понякога да отваряш кутията. Не за да живееш в миналото, а за да не го оставиш без глас. Семейството е и това: да помниш лица, които са направили място за твоето.