Панелният блок и новият дом

Когато семейство получеше апартамент в панелен блок, това беше голям ден. Може би входът още миришеше на бетон, асансьорът спираше с трясък, а около блока имаше кал вместо градинка. Но вътре имаше баня, кухня, балкон и стая за децата. За много хора това беше огромна промяна след тесни къщи, общи дворове или квартири.

През социализма в България панелните квартали растат бързо. Държавата строи жилища за работници, инженери, учители, млади семейства. Люлин, Младост, Тракия, Дружба и много други квартали се пълнят с еднакви блокове, но зад еднаквите прозорци животът е различен. Някъде се вари кафе, другаде се сушат пелени, на балкона има мушкато, а в хола стои секция с кристални чаши.

Новият дом носи удобство, но и своите липси. Често около блоковете дълго няма добри пътища, магазини или училища. Съседите сами садят дървета, правят пейки, пазят си децата. Входът става малка общност, понякога шумна, понякога досадна, но жива.

Панелният блок не е красив като възрожденска къща, но пази спомени на цяло поколение. В неговите кухни са се говорили най-истинските разговори.