Писмо до внучето

Мило мое дете, ако някога четеш това, знай, че баба ти не иска да ти дава само съвети. Съветите понякога тежат като палто през лятото. Искам повече да ти оставя няколко малки неща, които може да ти потрябват, когато животът стане шумен.

Първо, яж бавно поне понякога. Не защото храната ще избяга, а защото в нея има труд. Някой е отгледал домата, замесил хляба, разбъркал супата, измил чинията. Когато ядеш бавно, уважаваш всички тези невидими ръце.

Второ, не се срамувай от корените си. Българските думи, песните, мартениците, именните дни, мирисът на чубрица и печена чушка — това не са стари неща за прибиране в шкаф. Това са нишки. Ако ги държиш, ще знаеш откъде идваш, дори да живееш далеч.

Трето, обаждай се. Дори за малко. Една минута глас понякога храни сърцето повече от цял празник без разговор.

И последно: ако някога се почувстваш изгубено, направи нещо просто с ръцете си. Посади цвете, омеси тесто, подреди снимки. Ръцете често намират пътя преди мислите.