Женските гласове от Шоплука

В шопските песни има острота, която може да събуди и заспала стая. Женските гласове често пеят открито, високо, с характерни секунди, които за неподготвено ухо звучат дръзко. Но точно в това напрежение се крие красотата.

Шоплукът, областта около София и западните български земи, има силна певческа традиция. Песните могат да бъдат бързи и закачливи, но и тежки, с чувство за хумор, сила и понякога леко предизвикателство. Жените не пеят като фон. Те излизат с глас, който казва: тук съм.

Този стил е част от причината българската полифония да звучи толкова необичайно по света. Хармониите не се стремят винаги към меко сливане. Понякога две линии стоят близо една до друга и създават трептене, което боде и радва едновременно. Това е музика, която не гали само, а буди.

Представи си жени на празник, с носии, изправени гърбове и гласове, които излизат над двора. В такова пеене има селска земя, но и гордост. То не моли да бъде харесано. То просто звучи, както е звучало дълго преди микрофоните.