Игри от едно лято през 60-те

Лятото през 60-те години в едно българско село не се нуждаеше от много играчки. Децата имаха прах по коленете, камъчета в джобовете, пръчка, топка, въже, стара гума, река или поне чешма. Денят започваше рано и свършваше чак когато някоя майка извика от портата.

Игрите бяха прости, но цели светове. Криеница между плевни и огради. Народна топка на улицата. Дама, нарисувана с тебешир или камък. Катерене по черници, въпреки забраната. Събиране на джанки, череши, орехи, каквото сезонът даде. Понякога имаше караници, сълзи, ожулени лакти, но до вечерта всичко обикновено минаваше.

Възрастните работеха много и децата растяха с повече свобода, отколкото днес изглежда възможно. Те знаеха кои дворове имат куче, къде бабата дава вода, коя пътека води до реката, къде да се скрият от жегата. Светът беше по-малък, но за детските крака — огромен.

Когато си спомняш такова лято, може би не помниш всички лица. Но помниш светлината, вкуса на прашна череша и чувството, че времето е безкрайно. Това е големият лукс на детството.