Велико Търново над Янтра

Велико Търново не се приближава като равен град. То се появява на хълмове, на завои, на височини, сякаш някой го е поставил нарочно така, че човек да вдигне глава. Река Янтра се извива долу, къщите се нареждат по склоновете, а Царевец стои отгоре като спомен, който не е изгубил достойнство.

Когато вървиш към крепостта, камъкът под краката ти говори за Второто българско царство. Тук са минавали царе, боляри, духовници, войници, пратеници. Днес туристите носят фотоапарати и бутилки вода, но вятърът около стените пак има стар вкус. От върха гледката е широка и малко тъжна, както често са красивите исторически места.

В града има и друга нежност. Самоводската чаршия ухае на дърво, кафе, сладки и занаятчийски работилници. Можеш да видиш грънци, ножове, тъкани, икони, дребни сувенири, но най-ценно е усещането, че ръката още има значение. Търново не е само столица от учебник. То е място, където историята слиза до витрина, работилница и калдъръм.

Вечер светлините по хълмовете правят града почти театрален. Но ако се заслушаш, зад театъра има тишина. Търново знае, че е било велико, и затова не му трябва да вика.