Лятна вечер пред блока

В летните вечери пред блока животът слизаше навън. Пейките се пълнеха, децата играеха до късно, някой носеше семки, друг стол от вкъщи. Прозорците стояха отворени и от тях излизаха мирис на пържени чушки, телевизионен звук и гласове, които викаха деца по име.

За много семейства в градовете през 60-те и по-късно блокът беше нова форма на общност. Хората идваха от различни краища: от села, малки градове, други квартали. Постепенно се научаваха кой на кой е, кой има бормашина, кой прави най-хубави кисели краставички, кой може да гледа детето за половин час.

Пред блока се разказваха новини, обсъждаха се цени, ремонти, училища, сватби, болести. Имаше и клюки, разбира се, защото без тях пейката би била прекалено тиха. Но имаше и взаимопомощ. Сол назаем, ключ оставен у съседка, буркан компот за болно дете.

Днес много входове са по-затворени, хората бързат, а децата играят по-малко навън. Но споменът за лятната вечер пред блока остава топъл. Той мирише на прах, липи и вечеря, която още не е изстинала.