След Берлинския конгрес

Представи си радост, която още не е изсъхнала от сълзите, и веднага след нея нова тревога. Така изглежда лятото на 1878 година за много българи. Санстефанският договор е дал голяма надежда, но Берлинският конгрес, проведен от 13 юни до 13 юли 1878 година, я прекроява според интересите на Великите сили.

На масата в Берлин седят дипломати от големи държави. Българските гласове са далеч по-слаби. Картата се разглежда с линии, цветове и баланси, но зад тези линии има семейства, училища, ниви, гробове и черкви. Княжество България се създава на север от Стара планина и около Софийско. Източна Румелия получава автономия в рамките на Османската империя. Македония и Одринско остават под пряка османска власт.

Това решение носи болка, но и нова задача. Българската политика след 1878 година ще бъде белязана от желанието за съединение и национално обединение. Хората не забравят роднините отвъд новите граници. Писмата, песните и училищата пазят връзката.

Берлинският конгрес показва нещо важно: свободата не е само момент на подписване. Тя е дълъг разговор със света, понякога несправедлив, понякога уморителен, но необходим.