Розовата вода в шкафа на баба

Розовата вода е по-скромната сестра на розовото масло, но в много български домове тя е по-близка до ежедневието. Може да стои в банята, в кухнята или в стар шкаф, до сапуни, кремове и малки шишенца, които бабата пази за всеки случай.

Тя се получава при дестилацията на розовите цветове, заедно с етеричното масло. Докато маслото е много концентрирано и скъпо, розовата вода е по-достъпна. Използва се за лице, за аромат, понякога в сладкиши или напитки. Нейният мирис е лек, но веднага разпознаваем.

Любопитното е, че чрез розовата вода голямата история на Розовата долина влиза в малкия домашен ритуал. Не всеки има парфюм с българска роза, но много хора са имали шишенце розова вода. Сутрин няколко капки на памук, вечер малко свежест след горещ ден, или просто аромат, който напомня за чисто.

В нея няма показност. Тя не казва аз съм лукс. Казва по-тихо: тук има роза, вода и спомен. Понякога точно такива скромни неща остават най-дълго в домашната памет.