Плетените чорапи

Плетените чорапи от баба имат особена тежест. Не тежат много в ръката, но носят часове. Бримка след бримка, вечер след вечер, очила на носа, кълбо прежда в скута, телевизорът говори някъде отстрани, а ръцете продължават.

Вълнените чорапи някога са били необходимост. Къщите са били по-студени, обувките по-скромни, зимите по-дълги. Топлите крака са били малка победа срещу студа. Но плетенето е и грижа, която се вижда. Размерът е за конкретен човек. Цветът е избран. Петата е направена внимателно. Нищо не е безлично.

В много семейства бабите плетат не само чорапи, а жилетки, шалове, терлици, ръкавици. Понякога младите ги оставят в шкафа, защото са твърде топли или старомодни. После, в някоя студена вечер, ги намират и разбират. Топлината на ръчното не е само физическа.

Един чифт чорапи може да бъде писмо без думи. Казва: мислих за теб, докато те нямаше. Исках да ти е топло. Пази се. Малко са подаръците, които говорят толкова тихо и толкова ясно.