Щурците и китарата на едно поколение

В края на 60-те години, когато младежите в България слушат тайно и явно нови ритми, се появява група, чието име звучи леко и закачливо: Щурците. Създадена през 1967 година, групата скоро се превръща в една от най-обичаните рок формации в България.

В онова време рок музиката не е просто музика. Тя е прозорец. През него влиза усещане за свобода, за китари, за младежки гласове, които искат да звучат по-различно от официалния тон. Щурците успяват да намерят място между ограниченията на социалистическата културна среда и желанието на публиката за нещо живо, електрическо, свое.

Кирил Маричков става едно от лицата на групата, но силата на Щурците е и в общия им звук. Песни като Клетва и Среща остават в паметта не само като мелодии, а като моменти. Някой ги е слушал на касетофон, друг на концерт, трети ги е пял с приятели, когато животът е изглеждал по-широк от стаята.

Рокът на Щурците не е шум заради самия шум. В него има романтика, приятелство, малко бунт и много младост. А младостта, когато се запише в песен, има странното свойство да се връща дори след много години.