Една буква може да пази народ

Най-удивителното при азбуките е, че изглеждат малки, а могат да пазят цял народ. Една буква сама по себе си е само знак. Но когато знаците се подредят в книги, песни, молитви, писма и училищни тетрадки, те стават памет.

За България писмеността е особено важна, защото идва в момент, когато държавата трябва да укрепи християнството и своята самостоятелност. Ако богослужението и книгите са само на чужд език, народът слуша отдалече. Когато думите са близки, вярата и знанието слизат от високото и влизат в дома.

Делото на Кирил и Методий, приемането на учениците им в България и развитието на кирилицата са част от една голяма история: борбата езикът на хората да бъде достоен за книга. Това е нещо повече от удобство. Това е признание, че обикновеният човек има право да разбира.

Затова 24 май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, е толкова обичан. Той не е военен празник, а празник на буквите. И може би затова звучи най-светло: защото напомня, че народ се пази не само с граници, а и с думи.