Търново, сърцето на Второто царство

Ако застанеш на Царевец и погледнеш към завоите на Янтра, лесно е да усетиш защо Търново е било повече от град. След въстанието на Асен и Петър през 1185 година тук се оформя столицата на Второто българско царство. Хълмовете, крепостните стени и реката създават място, което изглежда родено за власт и памет.

През XII-XIV век Търново е политически, духовен и книжовен център. В дворците се решават съюзи и войни, в църквите се служи, в скрипториите се преписват книги. Градът е наричан от съвременници Цариград Търнов, не защото е копие на Константинопол, а защото носи самочувствие на столица.

Тук живеят царе, патриарси, боляри, занаятчии и обикновени семейства. Каменните улици сигурно са чували и тържествени процесии, и детски гласове, и тревожни вести за нашествия. Средновековната слава никога не е само злато. Тя има и прах, и глад, и страх.

През 1393 година Търново пада под османска власт след обсада. Това е тежък удар за българската държавност. Но градът не изчезва от паметта. Той остава вътрешна столица, място, към което българското сърце се връща, когато търси височина.