Великденската нощ

Великденската нощ има особена тишина преди светлината. Хората се събират пред църквата със свещи, говорят тихо, пазят пламъчета с ръка, чакат момента, в който ще прозвучи Христос воскресе. После огънчетата тръгват от човек на човек, и тъмното вече не изглежда същото.

В България много семейства носят свещта у дома и се стараят да не изгасне по пътя. Това е малко приключение: вятър, стъпки, внимание, усмивки. Пламъкът е крехък, но точно затова е ценен. Когато стигне до дома, той носи усещане за благословия.

След полунощ се яде козунак, чукат се яйца, хората си казват празничния поздрав. Някой е уморен, някое дете заспива на стола, но в стаята има радост. Великденската нощ казва, че след всяка тъмнина светлината може да бъде пренесена, стига да я пазиш.