Една сутрин пред магазина

Представи си ранна сутрин в български град през 70-те години. Пред хранителния магазин вече има няколко жени с мрежести чанти. Някой е чул, че ще докарат масло. Друг казва, че може би ще има банани, но никой не е сигурен. Опашката още е малка, хората си пазят ред, говорят тихо за деца, работа и времето.

В социалистическа България всекидневието не е само лозунги и портрети по стените. То е и хлябът в платнена торба, бурканите зимнина в мазето, радиото в кухнята, заводската смяна, училищната униформа и чакането. Държавата обещава сигурност, работа и равенство, но магазините невинаги са пълни, а добрите стоки често идват с връзки, късмет или търпение.

Хората се научават да живеят между официалното и истинското. На празник се говори едно, у дома друго. По телевизията има бодри репортажи, а в кухнята се обсъжда дали ще стигне олиото до края на месеца. И въпреки всичко животът не спира. Пекат се чушки, празнуват се имени дни, децата играят на двора до тъмно.

Историята на онова време не е черно-бяла. Тя е като стара снимка: малко избледняла, с усмивки и сенки в един и същи кадър.