Нощ в стария Несебър

Нощем старият Несебър става по-мек. Денят е отнесъл тълпите към хотелите, сергиите светят по-тихо, а морето около полуострова се превръща в тъмно огледало. По тесните улици лампите рисуват жълти петна върху камъка, а старите църкви изглеждат още по-древни.

Ако вървиш без цел, ще стигнеш до края на сушата. Там вятърът идва от водата и носи сол, водорасли и далечен шум от заведения. Някъде звучи музика, но тя вече не владее всичко. Нощта връща на Несебър част от достойнството, което дневната суматоха понякога скрива.

Градът е живял много животи: тракийски, гръцки, римски, византийски, български, османски, туристически. Нощта не ги подрежда като в учебник. Тя ги смесва в усещане. Камъкът под ръката ти е хладен, прозорците над теб са тъмни, а морето повтаря едно и също изречение.

В такъв миг Несебър не е само красиво място. Той е напомняне, че всичко човешко е временно, но някои градове умеят да задържат следите ни по-дълго. И това е достатъчна утеха.