Глаголицата прилича на тайно писмо

Глаголицата изглежда така, сякаш някой е нарисувал молитва. Нейните букви са кръгли, сложни и необичайни за очи, свикнали с кирилица. Ако я видиш за първи път, може да ти се стори тайно писмо от стар манастир.

Точно тази азбука е свързана с делото на Кирил и Методий около 863 година. Тя е създадена, за да могат славяните да имат богослужебни текстове на свой език. Това е огромна промяна. Представи си хора, които слушат в църквата думи, близки до тяхната реч, вместо далечен език, разбираем само за образовани духовници.

Глаголицата не остава завинаги главната писменост в България. Постепенно кирилицата я измества, защото е по-удобна за книжовната практика и по-близка до познатите гръцки форми. Но глаголицата не изчезва от паметта. Тя остава като първа врата към славянското писмено слово.

В нея има нещо много трогателно. Тя не е просто техника за записване. Тя е знак, че някой е повярвал: и нашият език заслужава букви, и нашите хора заслужават да разбират. Понякога една азбука е акт на уважение.