Малката частна будка

След 1989 година по улиците започнаха да никнат малки будки. Една продаваше вестници, друга вафли и цигари, трета чорапи, батерии, семки, дъвки, всичко по малко. Собственикът стоеше вътре в тясното пространство, с касов апарат, радице и надежда, че денят ще си струва.

Частната инициатива беше нова дума за много хора. При социализма бизнесът като лична възможност беше силно ограничен, а след промените изведнъж се отвори пространство за търговия. Някои хора рискуваха, взеха заеми, продаваха на пазари, внесоха стоки от Турция, Полша или Гърция. Други гледаха с подозрение и страх.

Будката беше малък знак за новото време. В нея имаше свобода, но и несигурност. Никой не гарантираше заплата в края на месеца. Трябваше сам да намериш стока, клиент, цена, смелост. Понякога печалбата беше малка, но чувството, че работиш за себе си, беше ново.

Такива будки промениха градския пейзаж. Не всички оцеляха, но всяка носеше история за човек, който се опитва да намери място в свят, сменил правилата за една нощ.