Първите митинги

В края на 1989 и началото на 1990 година площадите започват да звучат различно. Хората, които дълго са говорили тихо в кухни и коридори, излизат навън. Носят плакати, слушат речи, спорят, скандират, понякога не знаят точно какво искат, но знаят, че старият страх вече се е пропукал.

След 10 ноември 1989 година в България се появяват опозиционни движения и организации. Създава се Съюзът на демократичните сили през декември 1989 година. Започват митинги, кръгли маси, телевизионни дебати, нови вестници. Думи като демокрация, плурализъм, преход, реституция и приватизация влизат в ежедневния речник.

За хората това е вълнуващо, но и объркващо. Някои ходят на митинг с чувство, че най-после могат да дишат. Други гледат отстрани и се страхуват, че всичко познато ще рухне. Семейства се разделят в мненията си. На масата вече се спори не само за цени, а за бъдещето.

Първите митинги са важни, защото връщат гласа на улицата. Не всеки глас е мъдър, не всяка надежда се сбъдва, но мълчанието вече не е единственият позволен език.