Когато баба разказва

Бабините истории не винаги започват отначало. Понякога започват с виж, това беше през една зима, или с тогава нямахме такива работи. Детето слуша, но не винаги разбира, че пред него се отваря цял свят. За него това е просто баба, която говори. За нея това е живот, който не иска да изчезне.

Разказите на възрастните пазят детайли, които книгите често пропускат. Как се е носила вода от чешмата. Как са се криели ябълки за празник. Как са се чакали писма. Как една рокля се е преправяла за по-малката сестра. Как на сватба се е пяло до сутринта, макар всички да са били изморени.

Понякога младите бързат и казват знам, бабо. Но не знаят. Не защото са лоши, а защото някои неща се научават само с време. Историята на едно семейство не е списък с дати. Тя е глас, жест, любима дума, рецепта без точни мерки, снимка с прегънат ъгъл.

Затова е хубаво да оставиш баба да разказва, дори когато историята вече си я чувал. Повторението не е грешка. То е начин паметта да се увери, че още има кой да я държи.