Климент Охридски и училището на буквите

Когато Климент Охридски пристига в югозападните български земи в края на IX век, той не носи богатство, нито войска. Носи книги, памет и умението да учи. След прогонването на учениците на Кирил и Методий от Великоморавия България става място, където тяхното дело не само оцелява, а започва да расте.

Княз Борис I изпраща Климент в областта Кутмичевица, около Охрид и Девол. Там той обучава свещеници и книжовници на славянски език. Според старите жития броят на учениците му е огромен, а работата му неуморна. Представи си малки училища, восъчни дъсчици, гласове, които сричат нови букви, и учител, който знае, че всяко научено слово е победа.

Климент не е важен само като просветител. Той е мост между великата мисия на Кирил и Методий и ежедневния живот на българската държава. Благодарение на такива хора християнството става разбираемо, а писмеността не остава заключена в дворци и манастири.

Умира през 916 година, но Охрид пази името му като топла светлина. Историята често говори за царе и битки, но народът се изгражда и от учители. Те не вдигат крепости от камък, а от букви.