Когато тялото говори на български

Най-смешните недоразумения понякога не идват от думите, а от шията. Българин може да каже да с уста, да поклати глава по навик и чужденецът да остане напълно изгубен. Жестът е малък, но показва колко дълбоко културата влиза в тялото.

В България движението на главата за съгласие и отрицание има местни особености, които се различават от обичайното в много европейски страни. Това не означава, че всички го правят еднакво. Някои кимат по международния начин, други използват стария български жест, трети смесват според ситуацията. Най-сигурното решение е просто да слушаш думите.

Интересното е, че жестовете често изглеждат естествени само защото сме ги научили рано. Никой не ни е дал учебник по мимика. Но още като деца виждаме как възрастните отказват, съгласяват се, съмняват се, канят, предупреждават. Така тялото става малък архив на семейството и мястото, където сме расли.

Тази българска особеност е хубава за разказване, защото е безобидна и човешка. Тя не разделя хората, а ги кара да се усмихнат. Понякога един объркан жест е най-краткият път към разговор.