Кухнята, където всичко започва

В много български домове най-важната стая не е холът, а кухнята. Там сутрин се вари кафе, на печката къкри супа, на масата се чисти зелен фасул, а до прозореца изстива баница. Кухнята е мястото, където семейството се събира уж за храна, а всъщност за живот.

В детските спомени от 50-те и 60-те години кухнята често е малка, но пълна. Няма много вещи, но има ред: емайлирана тенджера, буркани със сладко, кърпа на гвоздей, хляб, завит в плат, и печка, която знае зимата по-добре от календара. Децата влизат и излизат, възрастните говорят за работа, за нивата, за съседите, за писмо от роднина.

Домашната храна не е била само вкус. Тя е била грижа, икономия, умение и обич. Една тенджера боб може да нахрани всички. Една пита може да направи обикновен ден празник. Една лъжица сладко от сливи може да върне лятото посред януари.

Когато днес си спомняш такава кухня, може би не помниш точния цвят на стените. Но помниш мириса. А мирисът понякога е най-силната врата към дома.