Борис Христов, глас от дълбините

Когато Борис Христов запее, звукът сякаш идва не само от гърло, а от дълбока каменна зала. Роден е в Пловдив на 18 май 1914 година, а по-късно става един от най-големите баси на XX век. България му дава първия дом, но сцените на света му дават огромно пространство.

Историята му има почти съдбовен обрат. Той учи право, пее в хор, а талантът му е забелязан и подкрепен. Заминава да учи в Италия, където операта не е украшение, а цяла вселена. Там гласът му се оформя за големите роли, особено в руския и италианския репертоар.

Борис Христов е прочут с изпълненията си на Борис Годунов от Мусоргски, с духовната музика и с онзи бас, който може да бъде едновременно властен и молитвен. В гласа му има царственост, но не студена. Човек усеща земя, тежест, съдба. Това не е глас, който се носи леко над залата. Той я изпълва отдолу.

За българите Борис Христов е повод за тиха гордост. Не всеки слуша опера всеки ден, но когато един български глас бъде признат по най-големите сцени, нещо от страната също зазвучава там. Понякога родината се чува най-силно през един-единствен човешки глас.