Несебър рано сутрин

Рано сутрин Несебър е почти друг град. Сергиите още не са отворили напълно, ресторантите подреждат маси, а морето е спокойно и светло. По каменните улици има повече котки, отколкото туристи. Точно тогава старият град показва най-нежното си лице.

Ако тръгнеш без карта, ще стигнеш до църква, до малък площад, до къща с дървен етаж, до гледка към морето. Старият Несебър е малък, но се усеща като лабиринт от спомени. Тук всяка стена има различна възраст. Някои са средновековни, други възрожденски, трети просто носят солта на последните десетилетия.

Мирише на водорасли, кафе и мокър камък. Рибарите се движат тихо около лодките, а чайките вече спорят за деня. В този час можеш да си представиш защо хората са живели тук толкова дълго. Морето дава храна, път, опасност и красота. Всичко наведнъж.

По-късно ще дойде шумът, снимките, сладоледът, сувенирите. И това също е част от Несебър. Но утринният град е като стара икона без рамка: малко избледнял, много жив, и по-хубав, когато го гледаш отблизо.