Когато чужденецът чуе да, но види не

Най-забавният урок по българска култура може да се случи на пазара. Чужденец пита дали доматите са сладки. Продавачът казва да, но главата му прави движение, което чужденецът разбира като не. За миг доматите престават да бъдат важни, а целият свят се събира в едно объркано кимване.

Такива ситуации са смешни, защото са безобидни, но и защото показват колко много разчитаме на тялото. Когато езикът не стига, гледаме очите, ръцете, главата. А в България точно главата може да поднесе изненада. Старият жест за да и не не следва навиците на много други европейци.

В ежедневието българите често добавят думи, интонация или усмивка, за да стане ясно. Особено когато говорят с чужденци, много хора почти несъзнателно превеждат и жестовете си. Това е малко гостоприемство на тялото: да направиш себе си разбираем за другия.

В края на краищата недоразумението обикновено завършва добре. Доматите се купуват, продавачът се смее, чужденецът научава история за разказване. А България остава в паметта му не само с храна и пейзажи, но и с едно да, което прилича на не.