Спомен от училище през 50-те

Училището през 50-те години миришеше на тебешир, мастило и мокри палта през зимата. Стаите бяха по-студени, чиновете по-твърди, а тетрадките се пазеха внимателно, защото нищо не се хвърляше лесно. Децата идваха с чанти, понякога с обувки, които трябваше да издържат още един сезон.

Учителят имаше голямо място в живота на селото или квартала. Той не само преподаваше, а възпитаваше, проверяваше, съветваше, понякога се караше строго. Децата го уважаваха и малко се страхуваха. Една червена поправка в тетрадката можеше да тежи цял ден.

Но училището беше и радост. Междучасията шумяха, децата разменяха ябълки, моливи, тайни. Песните за празници се учеха наизуст. Рецитациите, таблата, портретите по стените, всичко това беше част от времето. Не всичко беше леко, но ученето носеше гордост. Да можеш да четеш добре, да пишеш красиво, да решиш задача — това беше истинско постижение.

Когато си спомняш онова училище, може би виждаш прозорец с ледени цветя и малка ръка, която пише бавно. В тази ръка има надежда. За детето, за семейството, за бъдещето.