Хорото, което започва от един тон

На селски събор често не трябва много, за да започне хоро. Един инструмент подхваща мелодия, някой стъпва първи, друг се хваща до него, после още един. След минута вече има верига от хора, която се движи като жива нишка по площада.

Българската народна музика е тясно свързана с танца. Гайда, кавал, гъдулка, тъпан и акордеон могат да поведат различни хора, според областта и случая. Ритмите понякога са неравноделни и за чуждо ухо изглеждат сложни, но за тези, които са ги учили с краката си, те са естествени.

Хорото е повече от танц. То е начин общността да стане видима. На него може да се хване младо момиче, стар човек, гост, съсед, роднина. Стъпките подреждат хората в общ ритъм, без да ги правят еднакви. Всеки има свое тяло, но всички държат една линия.

Когато музиката засвири, често първо се усмихват очите. После краката сами намират мястото. Така песента и танцът правят нещо просто и велико: напомнят на хората, че не са сами на площада.