Кирилицата тръгва от български книжовни школи

Много хора по света пишат на кирилица, без да знаят, че нейният път минава през средновековна България. Това е едно от най-големите културни наследства на страната, по-тихо от битките, но много по-дълготрайно.

След като учениците на Кирил и Методий намират убежище в България, княз Борис I и неговите наследници разбират колко важни са книгите на разбираем език. В Преслав и Охрид се оформят книжовни средища. Там се обучават духовници, превеждат се текстове, създават се нови произведения и се развива писменост, която ще стане основа на кирилицата.

Тази азбука е удобна за държава, която вече е християнска и иска собствен духовен глас. Тя помага старобългарският език да стане книжовен език с огромно влияние. От България писмената традиция се разпространява към други славянски земи, включително Сърбия и Киевска Рус.

Ето защо кирилицата не е само набор от букви. Тя е пътуване на култура. Когато днес някой напише писмо на български, руски, сръбски или украински с кирилски букви, далечният отзвук на Преслав още е там. Понякога старите школи говорят векове след като стените им са паднали.