Куфарът за чужбина

В много български домове през 90-те години се появи един особен предмет: куфарът за чужбина. Стоеше отворен на леглото, пълен с дрехи, документи, снимки, лекарства, пакетчета кафе за подарък. Майката сгъваше внимателно, бащата мълчеше, а заминаващият се правеше на смел.

След промените много хора потърсиха работа и бъдеще извън България. Някои заминаха за Германия, Испания, Гърция, Италия, САЩ. Други ходеха сезонно, връщаха се, пак тръгваха. Причините бяха различни: безработица, ниски заплати, несигурност, желание за образование, любопитство към света.

Емиграцията промени семействата. Появиха се телефонни разговори в определен час, писма, по-късно касети и снимки, пакети с дрехи и шоколади. Децата растяха с баби и дядовци. Родителите изпращаха пари, но отсъствието не можеше да се сложи в плик.

Куфарът е символ на отворения свят, но и на разкъсаното сърце. Свободата да тръгнеш е голяма. Болката, че трябва да тръгнеш, също е голяма. Българските 90-те носят и двете.