Писмо за ден, когато ти е трудно

Мило мое дете, ако днес ти е трудно, седни за малко. Не е нужно веднага да бъдеш силно. Понякога човек първо трябва да си поеме дъх, да изпие вода, да отвори прозорец, да позволи на сърцето да се успокои, както се чака мътна вода да се избистри.

Баба ти е виждала различни времена. Имало е години с по-малко храна, с повече страх, с работа, която не пита дали си уморен. Имало е и хубави години, с песни, сватби, деца, череши, море. Животът никога не идва само в един цвят. Не вярвай на деня, когато ти казва, че всичко винаги ще бъде така.

Когато не знаеш какво да правиш, направи най-малкото добро нещо. Измий чиния. Подреди леглото. Излез на слънце за десет минути. Обади се на човек, който те обича. Малките движения понякога отварят път на голямата надежда.

И помни: не си само това, което днес не ти се получава. Ти си и всички дни, в които си се смял, учил, помагал, обичал. Баба те вижда цялото, не само тъгата ти.