Къкринското ханче и последният път

В края на декември 1872 година зимата около Ловеч е влажна и студена. Пътищата са кални, селата притихнали, а всяка непозната стъпка буди подозрение. Васил Левски знае, че положението е опасно. След обира в Арабаконашкия проход османската власт разплита нишките на комитетската мрежа и арестите се множат.

На 27 декември 1872 година по стар стил Левски е заловен край Къкринското ханче. Мястото не е дворец, не е бойно поле, а обикновен хан, каквито хората познават от пътя. Именно това прави историята още по-болезнена. Големите съдби понякога се пречупват не сред тържествени сцени, а край врата, в студено утро.

След залавянето го отвеждат през Търново към София. Разпитите са тежки, но той се опитва да пази другите. Не издава мрежата така, както властта би искала. В документите личи човек, който разбира цената на всяка дума.

Процесът завършва със смъртна присъда. Левски е обесен през февруари 1873 година. Къкринското ханче остава в паметта като място на тишина и предателство, но и като последно доказателство, че смелостта не винаги носи сабя. Понякога носи мълчание.