Валутата, която се топеше

През 90-те години много хора в България започнаха да гледат цените с тревога, която преди не познаваха така. Днес една стока струва едно, след седмица друго. Заплатата идва, но сякаш вече е закъсняла. Пенсията се брои внимателно, банкнотите минават през пръсти, а списъкът за покупки се скъсява.

Икономическият преход е тежък. Особено през 1996-1997 година България преживява дълбока финансова криза и хиперинфлация. Спестявания, събирани с години, губят стойност. Хората търсят сигурност в долари, марки, стоки, буркани, роднини. Доверието към банките и институциите се разклаща силно.

Това не са само числа от учебник. Това са отложени ремонти, несбъднати почивки, тревожни нощи, разговори на тих глас. Възрастните хора, които са вярвали, че скромните спестявания ще им помогнат, се чувстват измамени от времето. Младите започват да мислят за чужбина.

През 1997 година е въведен валутен борд, който стабилизира лева, но следите остават. Когато парите се топят, човек разбира, че сигурността не е само в портмонето. Тя е и в доверието, а то се възстановява бавно.