Опашката като място за новини

Опашката пред магазина не беше само чакане. Тя беше малка народна редакция. Там се научаваше кой се е оженил, кой е получил апартамент, къде има портокали, кой лекар е добър и в кой магазин са пуснали хубави обувки. Хората стояха с чанти, термоси понякога, и с онова търпение, което животът сам учи.

През късния социализъм дефицитът става част от всекидневната култура. Не липсва всичко и не винаги, но много желани стоки се намират трудно: кафе, банани, качествено месо, резервни части, хубави дрехи, електроника. Появи ли се нещо, вестта тръгва бързо. Някой пази ред на съседка. Друг оставя чанта като знак, че е тук, макар да е отишъл за малко.

Опашката създаваше странно равенство и странни привилегии. Всички чакаха, но не всички имаха еднакъв достъп. Връзките, познатите продавачки и служебните канали можеха да спестят часове. Хората се шегуваха, ядосваха се, примиряваха се.

Днес този спомен може да изглежда почти невероятен. Но за много семейства той е съвсем конкретен: студени крака, празна мрежа и радостта да се прибереш с нещо рядко, сякаш си донесъл победа.