Кирил и Методий, двама братя от Солун

В Солун през IX век улиците звучат на много езици. Градът е византийски, но около него живеят и славяни. В такава среда израстват братята Константин, по-късно наречен Кирил, и Методий. Те познават гръцката култура, християнската ученост и славянската реч, която се чува по пазари и села.

Около 862-863 година княз Ростислав от Великоморавия иска от Византия учители, които да проповядват на разбираем език. Константин-Кирил създава глаголицата, първата славянска азбука, а двамата братя превеждат богослужебни книги. Това е смело дело. Във време, когато мнозина смятат, че свещените думи принадлежат само на няколко езика, те защитават правото на славяните да се молят и учат на свой език.

Мисията им среща трудности, спорове и политически натиск. Кирил умира в Рим през 869 година, Методий продължава делото до смъртта си през 885 година. След това учениците им са прогонени от Великоморавия.

Именно България приема част от тези ученици. Тук делото на братята пуска дълбоки корени. Затова Кирил и Методий са не само светци и учители. Те са врата, през която словото влиза в дома на народа.