Първи май на площада

На Първи май площадът се пълнеше рано. Заводи, училища, учреждения, всички имаха свое място в колоните. Носеха се знамена, портрети, лозунги, цветя. Някои хора вървяха с желание, други защото трябва, трети защото след това щеше да има среща с приятели и нещо хубаво за ядене у дома.

Празниците в социалистическа България имаха силна публична страна. Девети септември, Първи май, манифестациите и юбилеите бяха част от ритъма на годината. Държавата показваше себе си като голямо семейство на труда, младостта и бъдещето. Хореографията беше важна: подредени редици, усмивки, музика, трибуна с официални лица.

Но за хората денят не свършваше с площада. След манифестацията идваше домашната част: салата, кебапчета, торта, гости, разговори. Децата помнеха балоните, не речите. Възрастните помнеха кой е отсъствал, кой е получил забележка, кой е махал най-уморено.

Така официалният празник се смесваше с личния живот. Историята понякога марширува по булеварда, но после сяда на кухненската маса и си сипва ракия.