Селото между стопанството и двора

След работа в ТКЗС денят на село не свършваше. Жената се прибираше, хвърляше кърпата от главата, нахранваше кокошките, поливаше доматите, гледаше дали бурканите са измити за зимнина. Мъжът поправяше ограда, цепеше дърва или носеше чувал от стопанството. Частното дворче оставаше малка крепост на личния труд.

Колективното земеделие променя икономиката на селото, но не унищожава напълно домашното стопанство. Много семейства продължават да гледат зеленчуци, прасе, кокошки, понякога крава. Това помага за храната, но и за достойнството. Човек можеше да каже: това е от нашия двор.

В селата имаше и общност. Сватби, седенки, погребения, именни дни, взаимопомощ при строеж или бране. Но имаше и умора, контрол, доноси, завист, празни къщи, когато младите заминаваха към града. Селото носеше повече истина, отколкото официалните филми показваха.

Днес, когато някой отвори стар буркан компот или намери мотика в плевнята, може да усети онази двойна история: голямата държава със своите планове и малкият двор, където човек пак се опитва да бъде стопанин.