От глаголица към кирилица

Понякога една буква изглежда малка, но носи цяла съдба. След смъртта на Методий през 885 година учениците на Кирил и Методий са преследвани във Великоморавия. Някои от тях, сред които Климент, Наум и Ангеларий, стигат до България. Княз Борис I ги приема, защото разбира, че писмеността е сила за държавата и душата.

В България се оформят книжовни средища в Плиска, Преслав и Охрид. Глаголицата продължава да се използва, но постепенно се развива и кирилицата, свързвана особено с Преславската книжовна школа в края на IX и началото на X век. Тя е по-близка по вид до гръцкото писмо, но служи на славянската реч.

Това не е просто техническа промяна. Когато хората получават книги на разбираем език, вярата, законът и паметта стават по-близки. Старобългарският език се превръща в книжовен език за много славянски народи. От България писмената традиция се разпространява към Сърбия, Киевска Рус и други земи.

Затова кирилицата не е само азбука. Тя е път. По него са вървели молитви, летописи, писма, учебници и обикновени човешки думи. А думите, когато имат дом, пазят народа.