Телевизорът, който събираше всички

Вечер телевизорът беше като огнище. Семейството се събираше около него, някой плетеше, друг белеше ябълка, децата се караха кой да седне по-близо. По Българската телевизия вървяха новини, филми, концерти, детски предавания. Когато имаше важна реч, всички млъкваха, макар не винаги от интерес.

В социалистическите десетилетия телевизията беше силно контролирана, но и много важна за домашния живот. Тя носеше официалната гледна точка, показваше успехи, посещения на партийни ръководители, заводи, реколти и празници. Но носеше и култура: театрални постановки, музика, спорт, съветски и български филми, новогодишни програми.

След 1989 година екранът започна да се променя. Появиха се нови лица, по-свободни разговори, реклами, чужди сериали, частни телевизии. За по-възрастните това беше вълнуващо и уморително едновременно. Светът стана по-шумен, по-бърз, по-шарен.

Телевизорът помни прехода по особен начин. От един глас в стаята той постепенно се превърна в много гласове. А когато гласовете станат много, човек трябва сам да се научи да избира на кого вярва.