Бригадирско лято

Лятото на бригадата започваше с раница, шапка и малко притеснение. Младежите се качваха на автобуси или влакове и заминаваха към полета, строежи, консервни заводи или планински обекти. Официално това беше възпитание в труд и колектив. Неофициално беше и първа свобода далеч от дома.

Младежките бригади в социалистическа България са особено силни след 1940-те години, но продължават под различни форми десетилетия. Ученици и студенти берат плодове, копаят, строят пътища, помагат в селското стопанство. Има знамена, отчети, песни, съревнования и награди за ударници.

Но зад официалния език стоят обикновени истории. Някой за първи път се влюбва. Друг се научава да работи с мотика и после го болят ръцете. Вечер се пеят песни, пишат се писма, споделят се консерви от дома. Понякога условията са трудни: лоши легла, малко вода, умора, комари.

За едни бригадите са хубав спомен за младост и приятели. За други са задължение, облечено в лозунги. И двете са верни. Младостта често успява да намери смях дори там, където програмата е написана от някой друг.